* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
бър да й за нещо някакво,
за една ми китка сминова, (2)
сминова и пелинова.
Те са Стояна съдили,
съдили и присъдили
Стоян в тъмница да лежи.
Лежал ми малко и много,
цели ми девет години.
Комшии го забравиха,
роднини го разжалиха,
сал мама му не го забравя
и тя не го разжалява.
Деня и нощя плачеше
и са на бога молеше:
- Стори ме, боже, престори
на някаква гадинка,
аз при Стоян да хвръкна,
на Стояновта тъмница.
Че си я господ престори
на една сива гълъбка,
че хвръкнала й прехвръкнала
през девет главни города
и при Стояна кацнала,
на Стояновта тъмница.
Дето му мама плакала,
тъмницата й прогнила,
пругнила да й прокапала.
Една е сълза капнало
на Стоянова ръчица.
Чуди са Стоян, мае се
дали са буйни снягове
или са силни дъждове,
зали тъмница прокапа.
Ключеря му са обади:
- Стояне, тъмничарино,
то не са буйни снягове
и не са силни дъждове,
ам най е твойта майчица.
Дето ти мама плакала
тъмницата прогнила,
прогнила да й прокапала.
И Стоян й са обади:
- Мар мамо, мар мила мамо
иди си, мамо, у дома,
че давай, мамо, продавай,
че давай мило за драго.
Ко нема какво да дадеш
малък Иванча премени
и го на пазар заведи.
Като при мене пак дойдеш,
кавала да ми донесеш,
югича да ми доведеш.
И тя се й назад върнала,
че давала й продавала,
мило за драго давала,
немала й какво да даде,
малък Иванча премени
и го на пазар заведи
и са изясно спровикна:
- Скъпо ми й за продаване,
евтино за купуване.
Никой си Иванча не купи.
Едно ми желто чифутче,
то си Иванча прекупи,
пред дружина Иванчо да върви,
знамето Иванчо да носи.
И тя са й назад върнала
и му й кавала отвзела,
и му й югича завела,
и при Стояна отиде.
Стоян от тъмница излезе,
тя му кавала подала,
подала й не го познала -
косата му обраснала,
летните коля да вържеш,
нехтитя му са обрасли
за чимшир нови лопати,
очите му са вдлъбнали
кат пресъхнали герани,
не стриган Стоян, не бръснат.
Стоян с кавала засвири,
югича девет годишен
на кръг тъмница обикаля
и я на трупник прескочи.
Един си други думаха:
- Ако бил Стоян хайдутин,
не би изучил югича,
югича девет годишен.
Те са Стояна пуснали.
Стоян си с кавал свиреше.
Едно ми черно арапче
отвъд Дунава ореше
със Стоянувте биволи.
Самси си Стоян хортува:
- Караджа, моята нажа,
де сте при мене да дойдете.
Биволи Стояна зачуха
и си рогите счукаха
железни жегли счупиха
и през водата плаваха,
и при Стояна отидоха,
и му ръцете ближеха.
Един си други пак думат:
- Ако бил Стоян хайдутин,
не би изучил биволи.
Те са Стояна пуснали.
Стоян мър мамо думаше:
- Мър мамо, мър мила мамо,
иди си, мамо, у дума,
пък аз ще, мамо, да ида
брата Ивана да диря.
Като си идеш у дума,
като ми конче поцвили,
ти да го, мамо, изведеш,
сабята да му приплесниш,
пушката да му привържеш,
при мене да го проводиш.
Стоян си в пътя вървеше
и си дружина посрещна,
пред дружината Иванчо.
Стоян Иванча познава
Иванчо не го познава.
И кончето му поцвили
и мама му го извела,
и му пушката привърза,
и му сабята припасна,
и ги при Стояна проводи.
Конче дружина посрещна,
на два ги пътя обиколи,
та третия ги приусни
и при Стояна отиде.
Стоян си сабя отплесна,
на него си я приплесна
и си пушката отвърза,
на него си я привърза.
Кат са на ляво обърна,
дур са на дясно повърна
до един ги Стоян посече.
Сал си Стоян остави
негово братче по-малко.
Стоян на Иванча думаше:
- Иванчо, братче по-малко,
аз съм, Иванчо, братко ти
засъден, брата, загубен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010