|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Затворен ми е Никола
във поле, във Дрено поле,
в Дренополската тъмница,
та лежа девет години,
па отишла майка му,
майка му, още жена му,
Никола да си споходят.
Па над тъмница плачеха,
от сълзи река течеше,
та ми тъмница прокапа,
а Никола се чудеше:
- Девет години ка стана,
ка лежа в тая тъмница,
тъмница не бе капала,
сега тъмница прокапа;
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове?
А вратаре му думаха:
- Никола тъмничарино,
нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове,
на ми е дошло, Никола,
твоята майка-майчица
и твоето либе Петкана,
та над тъмница плачеха.
Трудовец, старо Лъжене, Ботевградско (СбНУ 38, с. 84, № 18).
Макар и да не се упоменава изрично, че майката (респ. и либето) са превърнати
в птици, песента спада към този мотив (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|