* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили,
заради ми нищо и никакво,
че го съдба засъдили,
и го в тъмница фърлили
тъмница нова правена,
със девет врати дървени,
десета врата желязна.
Стоян на Кольо думаши:
- Кольо ле, тъмничерино,
Кольо ле, братко, Кольо ле,
станало й девет месяца,
откак във тъмница лежа,
не бе тъмница прикапала,
снощи тъмница прикапа;
дали са летни дъждове,
или са зимни снегове.
Кольо Стояну думаши:
- То не е летни дъждове,
нито зимни снегове,
а най е сива гълъбка.
Станало й три дни и три нощи,
откак гълъбка гугува,
гугува, Стояне, хортува.
Стоян на Кольо думаши:
- То не е сива гълъбка,
а най е мойта майчица,
я ма навън пуснете,
гълъбка аз да си видя.
Кат' го навънка пуснаха,
Стоян кат' си гълъбка видя,
то ни е сива гълъбка,
а най е неговата майка.
Извади ножче сребърно,
и се в сърцето удари
и на майка си думаши:
- Умирам, мамо, отивам
да са от тъмница отърва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.