* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
бедили и окривили,
и го в тъмница хвърлили,
заради нищо и никакво -
заради пиле комшийско,
комшийско и чорбаджийско.
Стояновата майчица,
станала й рано в неделя,
умила и се отрила
и се на Богу помоли:
- Боже ле, вишен Господи,
стори ме, Боже, престори
на каква годе гадинка,
на птичка, на кукувичка,
да хвръкна и да прехвръкна,
чак на тъмница да кацна!
Станало й девет години
как лежи Стоян, как търпи...
Де седял Господ, де слушал,
стори я Господ, престори,
на птичка, на кукувичка;
хвръкнала и прехвръкнала,
чак на тъмница кацнала,
тъмница нова правена,
правена, недоправена,
мазана, недомазана.
Почнала да кукува -
като ми тя кукуваше
дребни си сълзи ронеше,
че тъмница прокапваше.
Стоян тъмничари думаше:
- Бре, ой ви вази, тъмничари,
станало й девет години
тъмница не е капала -
сега тъмница прокапа!
Много ще ви помоля
навънка да ме пуснете -
да не е мойта майчица.
Като го навън пуснали -
била й неговате майчица.
Живи се прегърнали,
умрели са се пуснали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010