* * *

Син в тъмница

Изгряла звезда Деница
на Росенския камен мост;
не било звезда Деница,
най била мома Еринка;
на костен гергеф шиеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
стори ме, та ме направи
на каква годе гадинка,
на сиво-пъстро гълъбче,
високо да си подфръкна,
широко да си погледнам,
на Цариграда да ида,
на Цариградски тъмници,
дето ми лежи млад Стоян,
млад Стоян, моя мил братец,
че той ми лежи в тъмница
цели ми девет години
за бащини си дългове.
Дочу я Бога молбата,
та й молбата изпълни -
стори я, та я направи
на сиво-пъстро гълъбче,
та си високо подфръкна
и си широко погледна,
на Цариграда отиде,
на Цариградски тъмници,
па на тъмници кацнала,
три дни, три нощи плакала,
доде тъмница прокапа.
Стоян си пита ключаре:
- Тъмничарю ле, братко ле,
дали са зимни снегове,
или са летни дъждове,
защо тъмница прокапа,
и ми перчина намокри?
Ключар на Стоян думаше:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
най си е сиво гълъбче -
три деня стана, как плаче.
Стоян ключаря думаше:
- Тъмничарю ле, братко ле,
я ми тъмница отвори,
навънка да си изляна,
гълъбче да си погледна!
Послушал го е ключара,
той му тъмница отвори.
Стоян навънка изляна,
кога си Стоян погледна -
не беше сиво гълъбче,
най беше мома Еринка,
Стояновата сестрица.
Като се двама видели,
двамата се прегърнали,
плакали, доде умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.