* * *

Син в тъмница

Стояновата майчица
тя на Стоян думаше:
- Защо си тъжен, кахърен
дали ти стадо чумаво
или ти псета бяс хванало.
Стоян майка си думаше:
- Нито мий стадо болнаво,
нито ми псета бяс хванало.
Снощи си мамо поминах
край мойте мамо граждове
там си мамо намерих
три моми, три хубавици,
и трите мамо заклани,
и страх ме мамо, и страхме
и страх ме дан ме набедят.
Додет се Стоян издума,
двора се пълен напълни
с турци и сеимени,
те си Стояна хванаха,
пък му ръце вързаха,
напреде си го забраха,
в Сливен го закараха
в Сливенските затвори,
там си Стояна хвърлиха,
се лежал Стояна, се болял,
цели ми девет години.
Стоян тъмничар думаше:
- Стана му девет години,
тъмница не мий капала
що ми тъмница прокапа,
дали от силни дъждове
оли от тежки снегове?
Тъмничар дума Стояна:
- Нито са силни дъждове
нито са тежки снегове.
Най е Стоне майка ти,
сутрин и вечер дохожда
и над тъмници плакала,
от нейните сълзи горещи,
тъмницата е прогнила,
прогнила и прокапала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010