* * *

Син в тъмница

Мама Иване думаше:
- Синко Иване, Иване
защо си тъжен, кахърен
дали ти стадо чумаво
или ти псета без храна.
Иван мама думаше:
- Нито ми стадо чумаво
нито ми псета без храна
снощи ми стадо щукнало,
че ми са псета лавнали
аз си, мамо, излязох
зад моя, мамо, полубер
четири моми заклани
и четирите с червени була,
мене ще беда бедят.
Таман си Иван издума
и сеймени пристигнали
опак му ръце вързали
в Никопол го откарали,
в Никополските тъмници.
Никой при Иван не ходи,
само майка му ходила
и над тъмница плакала,
дорде билото прогние
и тъмница прокапе.
Иван тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, братко ле,
дали са буйни дъждове
или тежки снегове,
че ми тъмница прокапа
и ми перчема намокри.
Тъмничар Иван думаше:
"Нито са буйни дъждове
нито са тежки снегове,
най е Иване майка ти
станало е вече девет години
как над тъмницата плаче.
Иван се отвътре обажда:
- Мамо ле, стара майчице,
мило за драго ти давай,
меден ми кавал донеси
вакъл ми овен докарай.
Чула е мама Ивана,
имане дава войвода,
кавала дава Ивана,
овена пуща в двора
Иван в затвора засвири
като го овен зачува
с глава вратата разбива.
Като го вижда войвода
на тъмничар говори:
- Пусни Иван на воля,
той не е хайдутин,
най е Иван стар овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010