* * *

Син в тъмница

Изхвръкнала ми е звездица,
откъмто село Бреница,
не ми е било звездица,
най била мома Маргита,
на Струменския камен мост.
Надолу нагоре разгледа,
отгоре идат дървари,
дървари, бомне, мливари.
Маргита дървари попита:
- Дървари, вий мливари,
нещо да ви попитам.
Аз имам братец изгубен,
изгубен братец, млад Стоян,
да сте го нейде видели,
видели или дочули?
Дървари още мливари,
те на Маргита думаха:
- Не сме го с очи видели,
най сме си думи дочули,
че ми е Стоян затворен,
в Дренополската тъмница,
заради нищо и никакво -
че ми е кадънче видело,
не е барем българче,
ами е черно циганче;
Стоян му е крак препънал.
И ми Стоян заловили,
в тъмни затвори запрели,
в Дренополската тъмница.
Маргита се на Бог помоли:
- Стори ма, Боже, престори,
на каква годе гадинка,
да хвъркам горе високо,
да гледам доле широко.
Бог си Маргита бе дочул,
и си Маргита престори,
на каква годе гадинка,
на една сива гъргура.
Хвъркала горе високо,
гледала доле широко,
далеч ми е съгледала
Дренополската тъмница,
и на тъмница кацнала.
Хем гукала, хем ровила,
и дребни сълзи ронила,
та е тъмница прокапала
Стоян на Яни продума:
- Яни ле, тъмничирино,
Яни ле, ключарино,
дали са страшни снегове,
или са страшни бурници,
що ми тъмница прокапа?
- Нито са страшни бурници,
нито са тежки снегове -
стана три дни и три нощи
една гадина й кацнала
кацнала, рови и пищи
Стоян на Яни говори:
- Яни ле, Яни, ключарино,
Яни ле, тъмничарино,
я си трикат напълни
и ма мъничко пусни,
там гадинка да вида;
ако ли ази побегна,
със куршум да ма пронижеш!
Яни си пушка напълнила
и ми тъмница отключил
Гадинка се отгоре спуснала;
но не е била гадинка,
най ми била Маргита,
негова мила сестрица.
От тъмница се спуснала -
и са се живи хванали,
па са се мъртви пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.