* * *

Син в тъмница

Стоян е в тъмна тъмница,
тъмница, тъмно зандане.
Сестра му градинка седеше
и си се Богом молеше:
- Стори ме, Боже, направи
на пъстро сиво гълъбче,
да ида, боже, да ида
стамболски тъмни тъмници,
та да си брайна обида!
Де стоял Господ, та слушал,
стори я Господ, направи,
на пъстро сиво гълъбче.
Га на тъмница фърчеше,
брайно през пенджер гледаше.
Стоян се виком провикна,
Радка на пенджер кацнала,
кацнала и го попита:
- Брайне ле, брайне Стоене,
нещичко да те попитам -
няма ли скоро да додеш?
Стоян на Радка думаше:
- Радко ле, сестро по-малка,
я няма скоро да дойда.
Моята стара майчица,
тя какво прави, Радко ле?
- Твоята стара майчица,
тя по двор ходи, брайне ле,
черна кърпа носи, брайне,
кърпа се додира, брайне,
тя не я опира, брайне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.