* * *

Син в тъмница

Таман Петранка венчаваха
в черкавата под полюлея,
върли сеймени дойдоха,
та си Стояна прибраха,
та го в тъмница запряха.
Седе Петранка, чака го,
чака го девет години,
девет е була съдрала,
десето на стан тъчеше,
тъче Петранка и плаче.
Драгинко на стол седеше
и на Петранка думаше:
- Каквото батю, туй и ази,
батюви двори широки,
мойте пък по-широки,
батюви къщи високи,
мойте пък по-високи.
Петранка от стан стана,
с две се ръце прекръсти
и се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, престори
на каква-годе гадинка,
да фръкна, да си подфръкна,
та при Стояна да ида.
Стори я Господ, престори
на едно пиле гълъбче,
та си фръкна, подфръкна,
през девет села минала,
десето село тъмница.
Покрай тъмница ходеше,
жално си, милно плачеше:
- А бе, Стояне, Стояне,
няма ли да се изплащаш
от бащини си борчове?

Песента е сериозно променена в резултат на осъвременен прочит; макар героинята да е явно невеста, нейния прототип обаче е в мотива "Майка/сестра превърната в птица" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.