* * *

Син в тъмница

Ходили моми на пазар,
на пазар, на панаир,
ходили къде ходили,
харчили какво харчили,
че си парите изхарчили,
нямали какво да харчат
и с кого дума да думат.
Че са Стоян хванали,
бедили и го корили,
защото Стоян не знае,
не знае моми да люби
и го в тъмница хвърлили,
в тъмница, в янополската,
през девет врати дъсчени,
десетата врата желязна.
Лежал Стоян, каквото лежал,
лежал е девет години,
няма си никъде никого,
намя кой да го посети,
само си Стоян имаше
една сестра Маринка,
тя се на бога молила:
- Превърни ме, Боже, направи
на птичка, на лястовичка,
да хвръкна, Боже, да ида
братчето да си видя.
Чул й господ молбата,
че я в птичка превърна
в птичка, в лястовичка,
хвръкна Маринка в Янопол,
към Янополска тъмница.
Три дни и три нощи
Маринка на покрив плакала,
където Маринка плакала
покрива изгнил, пречупил се.
Тъмничаря дума на Стоян:
- Девет години лежиш,
тъмницата не е прокапвала,
днес, Стояне, прокапа.
Стоян дума на тъмничаря:
- Днес тъмницата прокапа
от моята сестра Маринка,
от сестрините сълзи бисерни.
Тогава тъмничаря продума:
- Хайде, върви си, Стояне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010