* * *

Син в тъмница

От кат се Стоян загуби
комшии го забравиха,
комшии още роднина,
майка му не го забравя -
де като ходи и плаче,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господе,
стори ме, Боже, престори
на сива-бяла гълъбка,
редом по света да ходя,
да си Стояна намеря!
Както се майка молеше,
така я Господ превърна.
Редом по света ходила,
нийде Стояна не открила.
Най сетне в Солун отиде,
на Солунските затвори.
На висок покрив кацнала,
едри си сълзи ронила,
сълзи в затвори влезнали,
на Стоянови постели.
Стоян ключари думаше:
- Я си вратата отворете,
навън да си погледна,
що са дъждове рукнали?!
Ключари думат Стояна:
- Не са дъждове рукнали,
а най са сълзи от гълъбка!
Стоян гълъбка погледна -
гълъбка майка станала.
Живи се хванали,
мъртви се пуснали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010