* * *

Син в тъмница

Имала й мама, имала й,
един си син Стоян;
хранила й, отхранила го й,
гледала, отгледала го й,
че го майка му ожени.
Комшии каил не стават,
че са Стоян бедили,
за нищо и за никакво,
за едно пиле комшийско.
Че го в тъмница хвърлили,
тъмница тъмна й дълбока,
четирсе боя дълбока
и трийсе боя широка.
Че лежал Стоян, че лежал
тъкмо ми девет години;
всичките го забравили,
Стояновата майчица,
Стояна тя не забрави.
Станала й рано неделя
и се на Бога помоли:
- Боже ле, Боже Господе,
стори ме, Боже, престори,
на каква да е гадинка,
на птичка, на кукувичка,
да хвръкна, Боже, да ида,
на тъмницата да кацна.
Де й стоял Господ, та слушал,
сторил я Господ, престорил,
на птичка, на кукувичка.
Хвръкнала и е кацнала
на тъмниците дълбоки,
на мрамор камък стъпила,
загуцала е, запяла.
Дето са сълзи капали,
мрамор се камък разтопи,
та е тъмница протекла.
Стоян се чудом чудеше
и тъмничари питаше:
- Станало й девет години,
тъмница не е протекла,
тази година протекла -
дали от летни дъждове,
или от зимни снегове.
Тъмничари му думаха:
- Стояне, холан, Стояне,
ни е от летни дъждове,
нито от зимни снегове -
една е птичка кацнала,
три дене стана, как гуца,
гуца, Стояне, и плаче;
дето й сълзи капали,
затуй тъмница протекла.
Тогаз си Стоян помоли
тез тъмничари и ключари
да му вратата отворят,
да си навънка излезе.
Тъмничари го пуснаха,
Стоян си навън излезе.
Стояновата майчица,
тя при Стоян отива
и на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
изгорях, сине, почернях,
да гледам, синко, да гледам,
твоето булче хубаво -
все по двор ходи и плаче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.