* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили,
бедили, та го кривили,
зарад ми нищо никакво -
зарад ми китка синкьова,
синкьова, карамфилюва,
и тя не е от моме взета,
а на боклука хвърлена.
Та го в тъмница хвърлили,
тъмници пусти големи,
дялани, недодялани,
правени, недоправени,
със девет врати дървени,
десета врата желязна.
Там си Стояна хвърлиха
цели ми девет години.
Хората го забравиха,
хората и комшиите
комшии и род роднини.
Майка му не го забравя,
станала и рано събота,
донесла вода студена
и на гробище отишла,
преляла и прекадила:
- Божке ле, вишен високи,
стори ме, Боже, престори
някаква гада гадинка -
на една сива гъдъбка.
Да хвръкна, да си прехвръкна,
чак на тъмници да кацна,
дето ми лежи млад Стоян.
Де стоял Господ, де слушал,
стори я Господ, направи,
една ми сива гълъбка,
че хвръкна, че си прехвръкна
чак на тъмница кацна,
дет ми лежи млад Стоян.
Седяла и е плакала
три дня ми и три вечера;
дето гълъбка гугукала,
мряморен камък пукаше,
дето й сълзи капаха,
тъмниците прокапаха.
Стоян темничар думаше:
- Темничарко льо, братко льо,
стана три дня и вечера
една ми сива гълъбка
как гука жално и милно.
Я ме навънка изведи
че там е мойта майчица.
Темничар Стоян послуша,
че го на вънка изведе;
Стояновата майчица,
като Стоян видяла,
викнала и заплакала:
- Стояне мамо, Стояне,
тук ли си, мамо, тук ли си?
- Тука съм мамо, но защо съм -
змия ми очи изпила
в перчем ми гнездо е свила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.