|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Излязла й звезда Ралица
на Росянския камен мост,
не било звезда Ралица,
най било мома девица,
тя са Богу моляше:
- Божне ле, чуй ме, Господе,
Божне ле, ща ти се моля,
Божне ле, я престори ма
на каква-годе гадинка,
я птичка, я лещевичка,
я сива-бяла гълъба;
да фръкна, да си подфръкна,
да ида, Боже, да кацна
на царограшка тъмница.
Аз имам братец в тъмница,
станало й девет години,
как лежи в темна тъмница,
не го знам жув ли й, умрял ли й.
Де седя Господ, де слуша,
че си я Господ престори
една ми сива гълъба;
че фръкна, че си подфръкна,
че си гълъба кацнала
на царограшка тъмница,
хем гучи, хем сълзи рони,
че си тъмница прокапа.
Стоян са отвътре провикна:
- Кольо льо, темничерьо льо,
отвори, Кольо, тъмница,
да видя, Кольо, да видя,
дали й петрови дъждове
или й колашки снегове.
Станало й девет години,
как лежа в темна тъмница,
тъмница не прокапала,
сега тъмница прокапа.
Кольо тъмница отвори,
Стоян си навън излезе,
погледа долу и горе -
нито й петрови дъждове,
нито й колашки снегове.
Фръкна гълъба, подфръкна,
че си гълъба кацнала
на Стоян на дясно рамо.
Стоян гълъба улови,
Рада са среща му изправи.
Двама са жуви фанали,
двама са мъртви пуснали.
Сливенско (СбНУ 22-23, с. 75, № 54 - "Стоян и сестра му";
=БНПП 4, с. 311 - "Сестра-гълъбка при брат в тъмница").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|