|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Хей! Стояна беда бедили,
бедили и набедили,
че взел на мома китката,
момата била сгодена.
Че го сеймени хванали,
опак му ръце вързали,
че го в тъмница вкарали -
двеста е боя широка,
триста е боя дълбока,
мазана, недомазана,
правена, недоправена.
Че стоял Стоян и лежал
цели ми девет години.
Стояновата майчица
деня и ноще плачеше,
вечер се Богу молеше,
сутрин се турски кланяше:
- Божне ле, я съжали ме,
Божне ле, я направи ме,
я птичка, я лястовичка,
да хвръкна, Божне, да ида,
да видя Стоян що прави!
Че се на Бога смилило,
че я на птичка направи,
на птичка, на лястовичка,
че е птичката хвръкнала
във тези тъмни зандани.
Все край прозорци хвъркала,
сутрина пей за рано,
а вечер пей за късно.
Всички се чудат и маят,
каква е тази работа.
Ключари и тъмничари,
те са птичката пуснали.
Като птичката влезнала,
от човек на човек ходила,
най-подир Стоян намери,
на раменете му кацнала.
На Стоянова чер перчам,
змия си гняздо извила,
птичка си змия кълвеше,
къс по къс я разкъсала
и на земята хвърляла.
На всички се е смилило
и Стояна са пуснали.
Медвен, Котленско, инф. род. в Градец, Котленско; на моабет и
субат (СбНУ 63, № 713).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|