|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Това е лято девето
ка лежи млад Стоян
в темни темници.
Не знае Стоян кога е лете,
кога е лете, кога е зиме,
а неговата стара майка
се над темница седеше,
дребни си сълзи ронеше.
Тъмниците прогниле,
прогниле и прокапале.
Тогаз Стоян продумал:
- Тъмничарине, вратаре,
дали са силни дъждове
или са тежки снегове,
та тъмници прокапаха?
Тъмничар отговаря:
- Нито са силни дъждове,
нито са тежки снегове!
Най е, Стоене твойта,
твойта стара майчица!
Над тъмници все плаче
плаче за тебе, Стоене!
Луковит (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|