* * *

Син в тъмница

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
защо си тъжен, кахърен?
Дали стадо чам фана,
или ти кучета бяс фана?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила майно льо,
лошав съм сънчек сънувал -
снощи кучетата лавнали,
лавнали и се спуснали,
аз рекох, мале, да изляза,
да изляза, мале, да видя.
Че излязох, мале, че видях -
подир къшлата, мале мо,
четири моми заклани,
сгодени, мале мо, менени,
гривните на ръцете им,
пръстените на пръстите им.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Туй, сине, не е на добро,
тебе ще турци да фанат.
Дорде си дума издума,
и турците се задали,
и са Стояна фанали,
отзад му ръце вързали,
право теглеха в Никопол,
в Никополската тъмница.
Три годин лежа в тъмница,
родове го забравили,
родове и комшиите.
Майка му не го забравя,
тя си из двори ходеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле вишен, високи,
стори ме, Боже, престори
на сиво-пъстро птиченце,
да фръкна, Боже, да кацна
на Никополска тъмница.
Де стоя Господ, де слуша,
даде я пъстро птиченце.
Фръкнала и е кацнала
на Никополски тъмници
и си е жално плакала.
Дето й сълзи капаха,
че тъмницата прокапа,
Стояну перчан измокри.
Стоян се чудом чудеше -
станало й до три години,
не си тъмница прокапа,
сега тъмница прокапа -
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове?
Тъмничар дума на Стоян:
- Стояне, холан Стояне,
нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове,
туй е, Стояне, майка ти,
стана три годин как плаче.
Дето й сълзи капеха,
че билото е прогнило,
затуй тъмница прокапа.
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила майно ле,
докарай вакли югичи,
меден ми кавал донеси!
Кат го майка му зачула,
закара вакли югичи,
меден му кавал занесе.
Стоян в тъмница засвири,
зачули ми го югичи,
с краком прагове ровеха,
със рога порти блъскаха,
при Стоян да си отидат.
Тъмничари се чудеха
каква е тази работа.
Един се от тях обади:
- Да пуснем, холам, Стояна,
той не е Стоян хайдутин,
най си е Стоян млад овчар!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.