* * *

Син в тъмница

Имала мама, имала,
едного сина Стояна -
той за син, той за дъщеря.
Скришом го мама носила,
носила девет месеца,
скришом го мама родила,
родила и отгледала
на осемнайсе години.
Па си се Стоян загуби;
Стояновата майчица
денем го дири по гори,
по гори и по полета,
ноще го дири по села,
по села и по градове -
нийде го мама не найде.
Кога се назад завърна,
то се на Бога смилило.
Сред село пилци кликнаха,
та си на баба думаха:
- Бабо ле, стара бабичко,
син ти е, бабо, затворен
във Солун града голяма,
във Солунските зандани.
Че стана баба, отиде
в Солуна града голяма,
при Солунските зандане,
и се на покрив качила,
качила и заплакала;
като плачеше, нарежда:
- Стоене, мама, Стоене,
това ли мама мислила,
кога те скришом носила,
носила девет месеца;
кога те скришом родила,
родила и отгледала
на осемнайсе години?
Стоян се от зандан провикна:
- Иване, млад кападжийо,
дали е зима кишовна,
или е пролет дъждовна,
та са зандани прохлуле?
Иван Стояну думаше:
- Стояне, млад затворнико,
нито е зима кишовна,
нито е пролет дъждовна,
но си е твойта майчица,
де се на покрив качила,
качила и заплакала.
Стоян Ивану думаше:
- Иване, млад кападжийо,
я вземи тежки ключове
и си зандане отключи -
пусни я мама да влезе!
Иван Стояна послуша,
та взема тежки ключове
и си зандани отключи
Стояновата майчица
скоро при Стоян увляла -
живи си са прегърнале
и мъртви си са паднале!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010