* * *

Син в тъмница

Имала мама, имала
едного сина Стояна;
скришом го мама носила,
носила девет месеца,
и скришом го е родила,
родила и отгледала
до осемнайсе години,
па си го мама загуби.
Търсила го е майчица
цели ми девет години -
летен ден по планините,
зимен ден по яхърете,
нийде го мама не найде.
Кога десета подкара,
тя го намери майчица
в Едрене града голяма,
в Едрински тъмни зандани.
Па се на покрив качила,
качила и заплакала:
- Синко Стоене, Стоене,
скришом те мама носила,
носила девет месеца,
и скришом те е родила,
родила и отгледала,
до осемнайсе години,
па си те мама загуби.
Търсила те е майчица
цели ми девет години -
летен ден по планините,
зимен ден по яхърите,
нийде те, мама, не найдох!
Стоян на Иван продума:
- Иване, млад ключарино,
дали е зима кишовна
или е пролет дъждовна?
Иван Стояну думаше:
- Стояне, млад затворнико,
нито е зима кишовна,
нито е пролет дъждовна,
ами е твойта майчица.
На покрив се е качила,
викнала, та заплакала,
та ти на гърба примокри!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010