* * *

Син в тъмница

Имала мама, имала
едного сина Бояна,
и него мама скурвила,
скурвила, та го добила;
та па го мама загуби,
па тръгнала да го дири,
да дири и да разпитва -
се лето по планинето,
а зиме по агълето,
дорде го мама изпита,
във Йедренските тъмници.
И там е мама отишла,
три дни е мама седяла,
седяла, се е плакала,
дорде тъмници прогниха,
прогниха и прокапаха,
Бояну по къдар перчем.
Тогиз си Боян извика:
- Тодоре маре, Тодоре!
Тодоре, кападжиино!
Дали е зима кишовна,
или е лято дъждовно,
та си тъмници прогниха,
прогниха и прокапаха?
Тогаз си Тодор извика:
- Нити е зима кишовна,
нити е лято дъждовно,
на е майка ти тук дошла,
три дни става, как е дошла,
се плаче, маре, се жали -
за тоз тъмници прогниха,
прогниха и прокапаха,
от нейни слъзи горещи.
Тогаз си Боян извика:
- Тодоре маре, Тодоре!
Тодоре, кападжиино!
Я вземи тесте отключе,
отключи тъмни тъмници,
със майка да се видиме,
живи щем да се прегърнем,
мъртви щем да се разгърнем.
Тодор си Боян послуша,
та узе тесте отключе,
та си тъмници отключи -
брада му до колене стигнала,
нохте му лахте стигнале.
Като видяла майка му,
живи са се прегърнале,
мъртви са се разгърнале!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010