* * *

Син в тъмница

Мари хей, имала й мама, имала й
един си сина Стояна,
а дето ходи се свири. (2)
Таз вечер Стоян кахърен. (2)
Мама Стояну думаше:
- Стояне, сино Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
дали ти й стадо чамаво
или ти кучета бяс хвана,
или си на зли другари.
Стоян мама си думаше:
- Мар мамо, мар мила мамо,
нито ми й стадо чамаво,
нито ми кучета бяс хвана,
нито съм на зли другари,
най са ме беда бедили,
че съм си девойка убил.
Дорде си Стоян издума
те го сеймени уловиха
назад му ръце вързаха,
на крака тежки букаи,
че го в тъмница хвърлиха,
тъмница нова правена,
правена, недоправена,
покрита, недопокрита.
Там стоя малко и много
дорде тъмница прокапа.
Стоян тъмничери думаше:
- Тъмничери ле, баш мастори,
за какво ви тъмница прокапа,
дали й от силни дъждове,
или й от буйни снегове.
Тъмничери думат Стояну:
- Стояне, млада гидия,
не е от силни дъждове,
не е от буйни снягове,
я най от тоята майка.
Станало й девет години
откакто й заплакала,
от нейните бистри сълзи
затуй темница прокапа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010