|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Изгряла зора Денница
на Русенския камен мост;
не било звезда Денница,
най била Иринка -
на костен гергеф шиеше
и са на Бога молеше:
- Божке ле, вишен високи,
стори ме, Боже, престори
на каква годе гадинка,
на сиво-пъстро гълъбче -
високо да си подфръкна,
широко да си погледна,
в Цариград, Боже, да ида
и на тъмница да кацна,
дето ми лежи млад Стоян
млад Стоян, моя мил братец;
лежи вече девет години
за бащини си дългове.
Че се на Бога смилило,
стори я Господ, направи,
на сиво-пъстро гълъбче;
че си високо подфръкна,
ширум широко погледна,
във Цариграда отиде
и на тъмница си кацна.
Седяла малко, ни много.
Изворско (старо Дервент), Варненско (Архив КБЛ-ВТУ); недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|