* * *

Син в тъмница

Изгрея звезда денница,
над големия камен мост.
Не било звезда денница,
а била мома Иринка,
на костен гергеф шиеше,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, престори,
на каква да е гадинка -
на сиво, пъстро гълъбче,
високо да си подхвръкна,
широко да си погледна,
та на Цариград да ида,
да кацна, Боже, да кацна,
на тия тъмни тъмници,
дето ми лежи млад Стоян,
млад Стоян, моя мил братец,
лежи там девет години,
за бащини си дългове!
Че се на Бога смилило,
стори я Господ, направи,
на сиво, пъстро гълъбче,
че си високо подхвръкна,
и си широко погледна,
та в Цариграда отиде,
на тия тъмни тъмници,
(...)
и пита тъмничар:
- Тъмничарьо ле, братко ле,
защо тъмница прокапа?
Дали са летни дъждове,
или са зимни снегове?
А тъмничар отговори:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
ами е сиво гълъбче.
На тъмница е кацнало,
три дена стана как плаче!
Стоян си тихом думаше:
- Тъмничарьо ле, братко ле,
я ми тъмница отвори,
да видя сиво гълъбче.
Послушал го е тъмничар,
и му тъмница отвори.
Влезло е сиво гълъбче,
не било сиво гълъбче,
а била мома Иринка -
Стояновата сестрица.
Живи са се прегърнали,
а мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010