* * *

Син в тъмница

Стоян са беда бедили
бедили и го съдили
и го в тъмница хвърлили.
Барем да й нещо за нещо
пък то е нищо за нищо -
за едно пиле кумшийско,(2)
кумшийско, баш чорбаджийску!
Бедили и го съдили,
и го в тъмница фърлили.
Че стоял Стоян в тъмница
цели ми девет години,
хората са го забравили.(2)
Стояновата майчица
тя си Стояна не забравя.
Тя се на Бога молеши:
- Боже ле, вишен Господи,
стори, Боже, чудо голямо,
да стана, Боже, на малко гълъбче,
да фръкна, Боже, и да отида
над София града голяма,
над Стоянови тъмници.
Де й стоял Господ, та й слушал,
стори Господ чудо голямо -
престори я на малко гълъбче.
Фръкнала е и отишла,
над София града голяма,
над Стоянови тъмници.
Три дена над тъмници й гукала
там дето гукала, тъмница е прокапала.
Стоян на тъмничари думаше:
- Я ми тъмницата отворете,
станало й девет години,
откак съм във тъмница фърлен,
тъмница не беше прокапала,
а днес тъмницата ми прокапа.
Тогаз тия му тъмница отварят;
какво да гледа - майка му насреща.
Живи са се прегърнали,
и мъртви са паднали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.