* * *

Син в тъмница

Стоян го беда набедили,
бедили, та го уловили,
па го в зандани хвърлили.
Лежал е Стоян, тъмнял е
цели дванайсе години.
Всички Стояна забравили,
една го майка не забравила
и тя се Богу молеше:
- Стори ме, Боже, престори
една ми сива гълъбка;
да фръкна, още да кацна,
там, дето лежи млад Стоян!
Де й стоял Господ, да я слушал,
майка гълъбка сторил.
Фръкнала майка и кацнала
над тез черни зандани -
там, дето Стоян лежеше.
Дребно си сълзи ронеше
и за Стоян плачеши.
Стоян се от тъмница обади
и на тъмничар думаше:
- Тъмничарю, ти мой ключарю,
сега стана дванайсе години,
откак съм в тъмница аз лежал,
днеска ми тъмница прокапа.
Тъмничар Стояне думаши:
- Стояне, млада българска войводо,
днеска над тъмницата
една гълъбка е кацнала
дребно сълзи ронеше;
там, където й сълзи падне
тъмницата прокапва.
Стоян си тъмничар думаше:
- Навънка да излеза,
тва ще е мойта мила майчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.