* * *

Син в тъмница

Стоян са беда бедили,
че го у тъмница фърлили.
Станало й девет години,
роднини го прежалиха,
комшии го забравиха,
майка му не го забравя,
забравя, не прежалява.
Тя си по двори ходеше,
златно кандило миеше,
срещу Бога го палеше
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, престори
на каква да е гадина,
на една ми сива гълъбка,
да хвръкна, Боже, да кацна
на Стояновата тъмница!
Сторил я Господ, направил
на една ми сива гълъбка.
Хвръкнала и подхвръкнала
на Стояновата тъмница,
на мрамор камък кацнала,
жално си, тъжно, гукаше,
бистро си сълзи ронеше;
дето сълзата капнеше,
мрамор се камък топеше,
че му тъмница капеше.
Стоян тъмничару думаше:
- Бре, каква й тази работа?
Станало й девет години,
не ми й тъмница капала,
дали е лятни дъждове,
или е зимни снегове?
Тъмничар дума Стояну:
- То не е лятни дъждове,
и не е зимни снегове,
а най ми й сива гълъбка,
на мрамор камък кацнала,
жално си, тъжно, гукаше,
бистри си сълзи ронеше;
дето сълзата капнеше,
мрамор се камък топеше,
затуй ти тъмница прокапа.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарьо льо, брайно льо,
я ми тъмница отвори,
да изляза, гълъбка да видя!
Че му вратата отвори,
Стоян навънка излезе
да види сива гълъбка.
Гълъбка Стояна видяла,
на два е крака стъпала
и на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
тук ли си сино, жив ли си?
Стоян мами си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
тука съм, мале, тука съм,
тука съм, ала защо съм?
Зъмя ми очи пиеше,
перчан ми гнездо виеше,
дребни зъмчете пилеше.
Снага ми й мухля заяла,
бяло ми й лице прикрила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010