* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили,
бедили и го кривили,
зарад ми нищо никакво,
че го в тъмница хвърлили,
за една китка босилкова,
босилкова и сминова.
Че лежа Стоян в тъмница
цели ми девет години.
Стоян темничарю думаши:
- Темничарю, ключарю,
я си тъмница отвори,
да видя какво е времето -
зиме ли е или лете.
Що ми прокапа тъмница?
Дали е от силни дъждове
или от тежки снегове.
Темничар дума Стояну:
- Нитой от силни дъждове,
нитой от тежки снегове.
Научила сай, научила,
една ми пъстра погуна,
погуна още сокола.
Отгоре над тъмницата
на бял мрамор да седи,
дребни си сълзи да рони,
от тях са мрамор топи.
За туй тъмницата прокапа.
И тя е твойта майчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.