* * *

Син в тъмница

Изгрея звезда Деница
на Росенския каменен мост.
Не била малка звезда Деница,
най ми била малка мома Иринка -
на костен гергеф шиеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, Боже всевишен,
Стори ме, Боже, престори
на каква годе гадинка -
на сиво-пъстро гълъбче;
нависоко да си подхвръкна,
широко да си погледна,
в Цариграда, Боже, да ида
и на тъмница да кацна,
дето лежи млад Стоян,
млад Стоян, моя мил братец,
дето лежи девет години
за бащини си дългове.
Че се на Бога смилило,
стори я Господ, направи
на сиво-пъстро гълъбче,
че си високо подхвръкна,
широм широко погледна,
в Цариграда отиде
и на тъмница си кацна.
Седяла малко ли, много,
седяла три дни, три нощи,
седяла тя и плакала,
дорде тъмница прокапала.
Стоян в тъмница продума:
- Тъмничарю ле, братко ле,
защо тъмница прокапа,
петровски ли са дъждовете
или коледни снегове?
Тъмничар дума Стояну:
- Нито са петровски дъждове,
нито коледни снегове,
най на тъмница кацнало
едно ми сиво гълъбче;
стана три дена, Стояне,
как жално гука и плаче,
затуй тъмница прокапа.
Стоян извътре говори:
- Тъмничарю ле, братко ле,
я ми тъмница отвори
да видя сиво гълъбче!
И тъмничар го послуша,
та му тъмница отвори.
Не било сиво гълъбче
най ми било мома Иринка -
Стоянова мила сестрица.
Стоян си жално заплака -
двама се живи хванали
и мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.