* * *

Син в тъмница

Турци Даня набедили, Коладе ле,
набедили и окривили.
Що му била бедата -
че си поел зелен венчец,
зелен венчец, смесна китка,
смесна китка, млада булка...
Хвърлили го в тъмницата,
в тъмницата, дълбоката,
дълбока е двеста метра,
широка е триста метра,
там си лежи девет годин.
Даньовото младо булче,
по двор ходи и сълзи рони,
сълзи рони, бога моли:
- Чуй ме Боже, престори ме,
на ква годе гадинчица,
на една птичка лястовичка,
че да хвръкна и да кацна,
че да кацна на тъмницата,
там да плача девет годин,
дано пуснат Даньо юнак!
Чу я Господ, престори я
на една птичка лястовичка,
че хвръкнала и кацнала,
кацнала на тъмница,
там плакала девет годин,
тъмницата е прогнила,
прогнила и прокапала,
от нейното бистро сълзи,
наросила Даньовата,
Даньовата бяла брада.
Отговаря Даньо юнак:
- Ой ви вази, тъмничари,
тъмничари, вий ключари,
зиме ли е, лете ли е,
дали вали сняг или топи,
та нароси мойта брада.
Отговарят тъмничари:
- Ни е зиме, ни е лете,
ни дъжд вали, ни сняг вали,
туй плакало твойто булче;
от нейното бистро сълзи,
тъмницата е прокапала,
прокапала и прогнила,
че нароси твойта брада.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010