* * *

Син в тъмница

Дуйнали ми са, джанъм, дуйнали,
два зимни ветре, джанъм, два зимни;
вейнали бели снягове,
та го Димитра фатиха,
тримина млади гавази,
назад му ръки вързаха,
на темница го метнаха.
Та й лежал, мари, шу й лежал,
до девет цели години.
Стара го й майка помнила,
помнила, джанъм, мислила
и първото му любовье.
Всички го са заборили,
и роднини и комшии.
Станала й стара му майка
рано в неделя утрина,
сторила й свеща от восък,
та се на Бога помоли.
Та му отиде майка му,
на царувите сарае, (2)
на царувите конаци,
та му се жално помоли:
- Господи, мили Боже ле,
пусни ми сина Димитра!
Стана цара сам самичак.
- Бабичко, стара бабичко,
какво си рано станала,
какво си рано търнала,
търнала рано да търсиш?
- Царю ле, наша държаво,
ще ти се жално помоля,
пусни ми сина Димитра,
да си го видя, царо льо!
Царът се чудом почуди,
та хи Димитра извади.
- Бабичко, стара бабичко,
халал да ти е Димитър
От мене и от Господа,
че ми си, бабо, старичка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010