* * *

Син в тъмница

Изгряла е звезда Деница
на Русенския камен мост;
не било звезда Деница,
най било мома Маргица.
Тя си кираджии чакаше,
кираджии, керванджии.
И си кираджии думаше:
- Чичко льо, керванджийко льо,
бачко льо, керванджийко льо,
вий много, чичко, ходите,
ходите, чичко, и знаите;
не сте ли чули, видели
вий моя братец Стояна.
Станало й девет години
както е, чичко, затворен,
не съм го, чичко, видяла.
Кираджи думат на Гицка:
- Не сме го, Гицке, виждали,
най сме го, Гицке, чували
във Цариградски тъмници.
Моли се, Гицке, на бога
да те стори, господ, направи
на сива-бяла гълъба,
да литнеш, Гицке, да литнеш,
право на тъмница да кацнеш,
да гукаш, Гицке, и чуруликаш,
те ще ти тъмница отворят.
Гицка се на Бога помоли,
сторил я Господ, направил
на сива-бяла гълъба;
че литна Гицка, че литна,
право на тъмници кацнала.
Три дена Гицка гукала,
гукала и чуруликала.
Стоян на тъмничари думаше:
- Ой ви вази, тъмничаре,
станало й девет години
как у тъмници аз лежа -
не са тъмници протекли,
а сега тъмница протекоха.
Тъмничари думат Стояну:
- Стояне, млада гидийо,
имаш ли нейде някого,
я майка, я бащица,
я сестра, я братец.
Стоян тъмничари думаше:
- Нямам си нийде никого,
сал имам една сестричка;
станало й девет години,
не съм я ази виждал.
И са Стояна пуснали.
Като го Гицка видяла,
батя си прегърнала.
Три дена плакали -
два бели камъка станали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.