* * *

Син в тъмница

Изгряла звезда Деница
на Росенския каменен мост.
Не било звезда Деница,
най била мома Иринка,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, престори,
на каква годе гадинка,
на пъстро, сиво гълъбче
да си високо подхвръкна
и по-високо да литна,
във Цариграда да ида,
на тъмницата да кацна.
там лежи, Боже, там лежи
моя мил братец Стоянчо.
Че си се Бога смилила,
стори я Господ, престори
на пъстро, сиво гълъбче.
Че си Иринка отхвръкна
и си далеко отиде.
Във Цариград стигнала
и на тъмница кацнала.
Плакала й три дни, три нощи
и тъмница прокапали.
Стоян тъмничарю дума:
- Тъмничарю лъо, братко лъо,
дали са летни дъждове,
или са зимни снегове,
че си тъмница прокапа?
Тъмничар Стояни думаше:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
станало й три дни, три нощи,
откак й гълъбче кацнало,
кацнало, Боже, и плаче.
Стоян тъмничарю дума:
- Я ми тъмници отвори
сиво гълъбче да видя.
Тъмничар врата отвори,
гълъб в тъмница влезе.
Като й на земя кацнало,
на Иринка се превърнало,
със Стоян се прегърнали.
Живи са се прегърнали
и са се мъртви пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010