* * *

Син в тъмница

Имала мама, имала
една си сина Стояна,
че го й мама загубила.
Тръгнала мама да го дири,
дирилъ го й, сълзи ронила,
кой де срещнала
и кой де стигнала
се за Стояна питала.
Никой Стоянчо не стигнал,
не стигнал, не срещнал.
Чуди се мама и мае
как да си Стоенчо найди,
че са й мама сторила, престорила
на една пъстра гълъба,
плеснала крило, хвръкнала,
тръгнала Стоян да дири,
дирила го и го найдила
в една пуста гора,
в една темна темница.
Че загукала й гълъба
на таз темната темница.
че загукала й гълъба
три дни ми и три нощи,
гукала й, сълзи ронила.
Стоян се от тъмница обади:
- Тимничери, още заключоннъй,
каква е тази работа -
девет години как седя,
темница не бе прокапала,
на десетата година
темницата прокапа,
дали време дъждовно,
дали и нещо грижовно?
Стоян темничери думаше:
- Я ме навън извидети
да си времето видя.
Че му ръце назад вързали,
че го навънка извели.
Погледа долу й нагоре,
не е време дъждовно,
погледна темна темница,
пъстра гълъбка гука,
гука и сълзи рони.
Стоян на гълъбка думаше:
- Ела, гълъбке, при мене,
ко ще та, холам, попитам.
Гълъбка крела трепнала
и при Стояна отишла,
а че й кацнала гълъба
на Стояново десно рамо,
три пътя наред го целунала
и на Стоянчо думала:
- Стояне, пиле мамино,
не съм, Стояне, гълъба,
а най съм твойта майчица,
девет години мама те дири,
та на десетата те найди.
Стоян на майка си думаше:
- Мале ле, миличкъ мале,
на деветата година ме видя,
още девет няма да ме видиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010