* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
Стояне ле, за низаштом -
за една овца ялова,
ялова овца - агова,
та го в темница метнаха,
във Едренската темница.
Темница беа, Стояне,
темница нова зидана,
зидана, недозидана;
мертеци беа, Стояне,
мертеци нови дялани,
дялани, недодялани;
той лежа девет години.
На десетата година
Стоянова стара майка
обула свински цървули,
на темницата да пойде,
през кавените замина;
турците вънка седяха
и мюшевир правеха:
- Утре е света неделя -
дето япузе имаме,
всичките ке ги пуснеме,
Стояна некем да пуснем,
Стояна ке обесиме!...
Като е чула майка му,
тя на темницата отиде,
окол темница ходеше,
темница обикаляше,
дребни си сълзи ронеше -
дето майка му плачеше,
тя темницата прекапа,
от майчини му дребни сързи.
Стоян ми викна, отвикна:
- Темничаре, зандаджие,
отворете темницата,
да види Стоян, Стояне -
лете ли е, зиме ли е,
дъжд ли вали, сняг ли вее?
Темничари му думаха:
- Море, Стояне, Стояне,
не е лете, не е зима -
тва е твойта стара майка,
окол темница ходеше
и дребни сълзи ронеше,
та темницата прекапа
от майчини ти дребни сълзи!...
Стоян ми викна, провикна:
- Мале ле, ти, Стоянова,
мър, донеси ми, мале ле,
моите шарни кавали,
да си й Стоян засвири,
че се за моми затъжих,
за моми, мале, за хоро!
Та му майка му донесе
негови шарни кавали.
Засвири Стоян и запя.
Като го чуя турците,
турцитем драго паднало,
че Стоян свири и пее.
Тия Стоян пуснаха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010