* * *

Син в тъмница

Стана ми девет години,
откак се Стоян изгуби -
в гора за дърва отиде,
отиде и се не върна.
Дали го мечки изядоха,
или го турци хванаха?
Цяло го село забрави,
забрави и го прежаля.
Стояновата майчица,
нито го майка забравя,
нито го майка прежаля;
където ходи, все плаче
и за Стояна все мисли,
и се на Бога все моли:
- Стори ме, Боже, направи
на птица, на гълъбица,
да фръкна, Боже, да кацна
в Стамбула града голяма
на тез ми тъмни зандани,
със мермер камък градени,
да видя Стоян там ли е,
там ли е, Боже, жив ли е!
Де седя Господ да слуша,
та я на птица превърна,
на птица, на гълъбица.
Че фръкна майка, че кацна
в Стамбула града голяма
на тези тъмни зандани.
Три дни на покрив стояла,
стояла и е плакала.
Зандани му прикапали.
Стоян тъмничар продума:
- Тъмничаро ле, брайно ле,
стана ми девет години,
откак в тъмница все лежа,
не ми й тъмница капала,
сега тъмница прикапа.
Я ме навънка изкарай
да видя време какво е,
дали е време дъждовно,
или е киша фанало.
Тъмничар дума Стояна:
- Нито е време дъждовно,
нито е киша фанало,
една ми сива гълъбка,
стана ми три дни и три нощи,
тя на тъмница все седи,
все седи, още и гука.
И го навънка изкара
из тези двори зандански.
Майка се бързо спуснала
и му на рамо кацнала,
кацнала и заплакала.
И си на Стоян продума:
- Стана ми девет години,
откак се, сино, изгуби,
цяло те село забрави,
майка ти не те забравя.
Хайде се, сино, откажи
от този пусти хайдутлук,
хайдутин майка не храни,
хайдутин къща не гледа.
Стоян майка си продума:
- Мамо льо, мила мамо льо,
девет години съм лежал
и още девет да лежа,
пак съм си, мамо, същия,
същия Стоян хайдутин,
на турци глава не скланям
и си вярата не давам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.