* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили,
че защо, че зарад какво,
че взел на мома китката,
на мома, на годеница.
Не било китка на мома,
най на път намерена.
Че са го Стоян подбрали
в Буден го закарали,
в Буденската тъмница -
дето я нова правена,
правена, недоизкарана -
триста боя висока
и триста боя широка,
да не вали, да не прикапе,
да вика да се не чува.
Стояновата майчица
в равни двори ходеше
и дребни си сълзи ронеше
и са на Бога молеше:
- Боже ле, боже ле миличък,
що не ма, боже, престориш
на една сива гълъбка,
да фръкна, да не замръкна,
в Буден града да ида,
на Буденската тъмница,
горе на комин да кацна,
да викна и да заплача,
дребни сълзи да роня,
дано ма чуе моя син,
моя син, млад Стоян.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010