* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
бедили и го ловили,
та го в тъмница хвърлили.
Минаха седем години
негова стара майчица
тя се на бога молеше:
- Я ме, Боже ле, направи
на птица, я на кукувица
да ида, Боже, да кацна
на Стоянова тъмница.
Станало три дни, три нощи
както я Господ направи
на птица, на кукувица -
плаче, горката, кукува,
та си тъмница прокапа.
Стоян ключари думаше:
- Ключари и тъмничари,
седем години как лежа,
тъмница не е капала;
дали са буйни дъждове
или са буйни снегове?
Ключари думат Стояну:
- Нито са буйни снегове,
нито са буйни дъждове.
Три дена е вече станало
едно ми птиче запяло.
Стоян ключари думаше:
- То не е птиче мъничко,
а най е мойта майчица.
Сал майчините сълзици,
от тях тъмница прокапва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010