* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили
зарад ми нищо никакво,
зарад ми китка сминова,
сминова и карамфилова.
Тя да е от мома земана,
а тя от буклук найдена,
найдена и намерена.
Стоян са в тъмница хвърлили,
тъмница нова правена,
правена, недовършена,
дялана, недодялана,
мазана, недомазана.
Как са Стояна хвърлили -
тъмница се доправила.
Стояновата майчица
из равни двори ходеше
и се на Бога молеше:
- Яла ме, Боже, престори
една ми гада гадинка,
да фръкна, да си префръкна,
при моя Стоян да ида,
да ида, да го увидя!
Господ я стори, престори
една ми сива гълъбка.
Че фръкна сива гълъбка
и на тъмница кацнала,
кацнала, загургукала,
бистри си сълзи ронеше.
Дето сълзица капнеше,
мрамор се камък топеше,
тъмниците са протекли.
Стоян тъмничар говори:
- Тъмничарко ле, байно ле,
я си вратата отвори,
да видя, байно, времето -
дали е летни дъждове,
или е зимни снегове!
Тъмничар врата отвори,
Стоян си до врата застана.
Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове -
най е Стояновата майчица.
Като си Стояна видяла,
и на Стоян говори:
- Стоене, мама, Стоене,
тук ли си, мама, жив ли си?
- Тук съм, мамо, ама защо съм?
Змия ми очи изпила,
перчем ми гнездо извила,
дребни пиленца излюпила.
Стояновата майчица,
тя на тъмничар говори:
- Не ви ли стига толкова?
Станаха девет години,
я си Стояна пуснете!
Че са Стояна пуснали,
тя го за ръка улови
и той на майка си думаше:
- Краката да ти са посребрени,
устата да ти са позлатени,
дето ме от тъмница извади!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.