* * *

Син в тъмница

Мама Стояном думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
дали и стадо чумаво, (2)
яли ти пцета бяс хвана? (2)
Стоян мами си думаше:
- Мале ле, миличка мале,
нито ми стадо чумаво, (2)
нито ми пцета бяс хвана.
Снощи сидяхме, мале мо,
във, мамо, моя полугар,
с моята вярна дружина,
ядяхме, мамо, пияхме
и пцетата ми лавнаха,
стадото ми са й срупнало
и аз излягах, мале мо,
погледнах гори надолу,
погледнах зад моя полугар,
четири моми заклани
и четири годени,
с алени була на глави.
Утре ще мене набедят,
Таман си Стоян тва дума
и сегменити дойдоха,
че са Стояна хванали,
хванали и го вързали
с тежки бакъри на крака,
ситни синджири на ръце,
че са го повели в тъмница,
в тъмница, тъмна, дълбока,
тъмница скоро правена,
правена, недоправена.
Стояновата майчица
тя са на тъмница качила,
седяла и се плакала,
дорде тъмница протекла.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничаро, ключнико,
дали ми вали, яли сняг,
та ми тъмница протекла.
Тъмничар Стоян думаше:
- Нито й дъжд вали, нито й сняг,
най ми е твойта майчица,
тя се за тебе си плачи.
Стоян тъмничар думаше:
- Я отдай ми, холам, свирката,
да си ясно засвиря,
дружина да си събера.
Стоян си ясно засвири,
дружината се събрала
и са Стояну пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010