* * *

Син в тъмница

Стояновата майчица,
кя на Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
що си погрознял, поцърнял,
що ти е чембас окапал
и ти е дума липсала?
Стоян майци си думаше:
- Недей ме пита, мале ле,
че съм погрознял, поцърнял,
че ми е чембас окапал
и ми е дума липсала;
ами ме питай, мале ле,
де ми са лиси биволи,
билоле, уйгун серезье!
Тамън ги току уйдисах,
уйдисах и донактисах,
направих кола тучена,
тучена и челичена,
отлях хми жегли сребърни
и маламени капистри
с копринени чулове.
Де се, мале ле, зададе
ангарье, беглик железо,
тежко джепане да носим
от Едрене, та чак в Шумена.
Писали, когог писали,
мене и комшията ми,
сичките, мале, твариха
по двеста ока, по триста,
най-вече по петстотини,
на мене, мале, фърлиха,
хиляда и петстотини.
Я хми бех керванджията.
Впрегнахме, мале, тръгнахме,
вървяхме, що повървяхме,
минахме поле широко,
набихме града Шумена.
Като биволи вървяха
и калдаръмът тъптяха,
та каменето хвърчаха
и джамовето трошаха!
Като биволи дихтяха,
та калдаръмът метяха.
Бре, де се, мале, зададе
една ми клета еврейка,
еврейка, клета чехутка
със малко мъжко детенце.
Бре, де го дявол приучи
на мене "тате" да рече!
И кя се виком провикна:
- Шуменци, вие граждане,
ела, Стояна фатите,
та му биволи вземете
и го в темница турите,
че имам дете от него!
Тие ме, мале, фатиха,
фатиха, та ме вързаха,
назъкь ми ръки извиха,
че ме в темница фърлиха,
та лежах девекь години
и ми биволи юбзеха!
На деветяхът години
биволите се сгледали,
сгледали и са равнали,
вънкашни жегли строшили,
та на темница дойдоха.
С глави си покрив фърляха,
с ноги дувари сипеха,
та ме, мале ле, пуснаха!
Затова съм толкоз поцърнял,
поцърнял, още погрознял,
затова ми чембас окапа
и ми е дума липсала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010