* * *

Син в тъмница

Турци са Стоян бедили
и го в тъмница хвърлили;
Стояновата майчица
тя край тъмница плачеше,
едри си сълзи ронеше.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарьо льо, ключарьо,
дали са буйни дъждове,
или са бели снегове,
та е тъмница прогнила
и ми перчема накапа.
Тъмничар Стоян думеше:
- Нито са буйни дъждове,
нито са бели снегове,
а най е твойта майчица,
девет години все плаче,
затуй тъмница прогнила.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарьо льо, ключарьо,
нещо ще да те попитам -
кога ще дойдат кадии,
кадии още съдии?
Тъмничар Стояну думаше:
- Утре е света неделя,
в понеделник съдии ще дойдат.
- Тъмничарьо льо, ключарьо,
когато дойдат съдии,
нека ми ръце отвържат,
нека ми кавал донесат,
с кавал да си посвиря,
тогава да ме обесят;
в понеделник съдии дойдоха,
че му ръцете отвързаха
и му кавала дадоха,
кавала свири-говори:
- Азманчо, Караманчо,
къде сте тук да дойдете!
Зачуха брези биволи,
право при Стоян отиват,
с роги порти чупеха.
Като кадии видяха,
едни си други думаха:
- Да беше Стоян хайдутин,
не би изучил биволи,
толкоз за него да милеят.
Та му ръцете отвързват
и го от затвор извеждат.
Стоян си забра биволи,
хем върви Стоян през гора,
хем свири Стоян, говори:
- Надяваш ли се, Катинке,
бате ти Стоян да дойде…
Дойде си Стоян издума
дор две са пушки пукнали
и са Стоян убили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010