* * *

Син в тъмница

Майка Стояна думаше:
- Синко ле, мамин Стояне,
защо си, мама, грижовен,
грижовен, мама, тъжовен,
да не ти стадо чамаво,
или ти псета беснеят?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
нито ми е стадо чамаво,
нито ми псета беснеят,
най съм си снощи отишъл
на мойте равни полугари;
кат легнах, мамо, та заспах,
дваж ми е стадо рукнало,
триж ми са псета лайнали.
Кат станах, мамо, излязох,
три моми, мамо, заклани
и трите, мамо, годени -
на ръце им гривни сребърни,
на пръсти златни пръстени,
мене ща, мамо, набедят.
Докат' си Стоян издума,
стражари в двора навлезли,
и са Стоян хванали,
и са Стоян съдили,
съдили, присъдили
девет години в тъмница да лежи.
Стояновата майчица,
девет години плакала,
та ми тъмница прикапала.
Стоян ключари думаше:
- Ключари, върли душмани,
дали ми са буйни снегове,
или са силни дъждове,
та ми тъмница прикапа.
Ключари думат Стояну:
- Нито са буйни снегове,
нито са силни дъждове,
най ми е твойта майчица,
девет години как плаче,
затуй ти тъмница прикапа.
Стоян са викна, провикна:
- Мале ле, стара майчице,
да си идеш, мале, у дома,
мило за драго да даваш,
Гиждо и Баждо не давай,
най ги при мене доведи,
меден ми кавал донеси.
Че си майка му отиде,
мило за драго давала,
Гиждо и Баждо не дала,
най ги при него довела,
меден му кавал занела,
кавал му из дупка подала.
Като ми Стоян засвири,
Гиждо и Баждо врата бували,
ключари пари земали
и една дума думали:
- Не бил Стоян хайдутин,
най бил стар пастирин.

Макар да не е отбелязано в текста, персонажите Гиждо (Гиджо?) и Баждо (Баджо?) вероятно са биволи - във версията с овни (югичи) помощниците не са назовани с лични имена (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)