* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
барем да беше за друго -
за една китка смирнова,
смирнова и златорена.
Барем да беше от мома,
от мома от ухо вземана -
той я на боклук намерил,
кат си биволите разкарвал.
Че са Стояна осъдили
и са в затвора хвърлили.
Стоян на мама си думаше;
- Продавай, мамо, залагай,
черни ми биволи не давай,
да ме от тъмница отървеш.
- Стоене, синко, и давах,
най-напред биволи продавах.
Снощи покрай тях минавах,
кръже дума отмъже:
- Знаеш ли, отмъже, знаеш ли,
когато бяхме у Стояна,
с руйно ни вино поеше,
със бял зоб ни зобеше,
а сега отмъже, а сега,
навреме не напоени,
навреме не назобени.

Неясните форми "кръже" и "отмъже" може би са лични имена на биволите (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.