* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедиха
да би за нещо и някакво,
за една китка сминова,
сминова, карамфилова.
Турците го хванаха
и го в тъмница хвърлиха.
Седял ми е Стоян, лежал ми е
цели ми девет години,
че му е тъмница пробила
на върха насред билото
на Стояна на главата му.
Стоян ключарю думаше:
- Турчино, баш ключарино,
я ми вратата отвори,
навън да си погледна -
дали са тежки снегове
или са буйни дъждове.
Ключар Стояну думаше:
- Стояне, тъмничерино,
нито са тежки снегове,
нито са буйни дъждове,
най ти тъмница пробила
от майчини сълзи горещи.
Твоята стара майчица
сутрин и вечер дохожда
над тъмница да плаче -
затуй ти й тъмница пробила.
Стоян се изясно провикна:
- Майно ле, стара майно ле,
стига си мамо, плакала,
че ми е тъмница прогнила,
прогнила и прокапала
от твоите сълзи горещи.
Да даваш мамо, залагаш
пепела от огнището,
сал ми биволи не давай,
че те ще ме избавят
от тая тъмна тъмница.
Мама Стояну думаше:
- Аз давах сино, залагах,
най-напред дадох биволи.
Вчера край беглик като минах
беглишка си оран оряха,
оряха и си назад гледаха
за тебе си жално ревяха.
Стоян мама си думаше:
- Донес ми мамо, свирката,
свирката, сребърната.
Стоян в тъмница засвири,
Стоянови руси биволи
беглишка оран оряха
желязни жегли счупиха,
двата наспоред бягаха
пред тъмница отидоха,
със крака прагища ровят
със рога врати разбиват
Стояна от тъмница извадиха,
помежду си го вземаха
и го у тях заведоха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.