* * *

Син в тъмница

Тръгнали моми на пазар
нямали какво да думат,
че си Стояна бедили,
бедили още корили,
че си бил Стоян хайдутин
ни баща гледал, ни майка.
От де се зачули сеймени,
че си Стоян хванали
и са в зандан затворили
девет ми прага дълбоко
и още толкоз широко.
Стояновата майчица
ката събота ходеше,
приливаше и прикадяваше,
и на Стояна думаше:
- Тук ли си, синко Стояне?
От нейните сълзи горещи
тъмницата е прикапала.
Стоян тъмничарю думаше:
- Тъмничарю ле, братко ле,
дали са летни дъждове
или са зимни снегове?
Що ми тъмница прикапа?
Тъмничар дума Стояну:
- Стояне, бре, кардъшим,
девет години ще стане
покрай зандани прилива
една ми стара бабичка.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, братко ле,
ти ми прозорци отвори
да видя тази бабичка.
Кога бабичка пристигна
прилива и прикадява
и си на Стоян думаше:
- Тук ли си, синко Стояне?
- Тука съм, мале, защо съм?
Скърна ми снага изяде.
Майно ле, стара майно ле,
продаде ли ми шилето,
шилето и гавалите,
и моите руси биволи?
- Не съм ги, синко продала
тебе ти взеха биволи
беглишка оран да орат,
беглишко жито да сеят..
- Да идеш, мале да ми донесеш
шилето и гавалите.
Отиде, че ги донесе.
Че като ми Стоян засвири
на българите - българско,
на урумите - урумско.
Че ми заигра шилето.
Като ми зачули биволи -
железни ми жегли счупиха,
право при тъмница дойдоха
и с крака пръстта ровиха
тъмница да ми съборят.
Всичките хора рекоха:
- Не бил Стоян хайдутин,
а бил най-баш овчарин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010