* * *

Син в тъмница

Мама Стоене думаше:
- Стоене, синко Стоене,
стани се, мама, остави
от този пусти хайдутлук,
от бащина си занаят.
Продай си конче алено,
купи си серез биволи,
продай си пушка бойлия,
купи си рало желязо,
продай си сабя тънена,
купи си тънка копраля,
че иди, мама, че иди
на бащините си плужини,
изори черни угари,
та посей бяла пшеница.
Стоян мама си послуша,
продаде конче алено,
купи си серез биволи,
продаде пушка бойлия,
купи си рало желязо,
продаде сабя тънена,
купи си тънка копраля,
отиде угар да оре.
Изкара бразна, повтори,
като са назад обърна,
голямо чудо да види -
бразна се с кърви преляла.
Чуди се Стоян, мае се,
каква е тази работа.
Погледна горе, надоле,
ето ги турци пристигат.
Че са Стояна хванали,
в Инджиря града карали,
във Инджирнянска тъмница.
Девет години е лежал.
Стояновата майчица
ходила, Стоян търсила,
на десетата година
тя е Стояна найдела
във Инджирнянска тъмница.
Като се Стоян показа
на тъмнишкото прозорче,
до пояс брада имаше,
до земя сълзи ронеше.
Стоян си мами думаше:
- Мамо мо, стара мамо мо,
седят ли, мамо, седят ли
моите серез биволи?
С ориз ги, мамо, назоби,
с руйно ги вино напои,
юларите им изсули
и ги, мамо, натири
към Инджирнянски сокаци.
Аз ще се оттук обадя,
те ще ме по глас познаят
и при мен, мамо, ще дойдат,
на порти, мамо, ще лопат,
със роги пръст ще изхвърлят,
със крака ще я копаят,
да ме от тъмница отърват.
Мама си Стоян послуша,
като си у тях отиде,
биволите му назоби,
назоби и ги напои,
и ги от село изведе,
към Инджирня ги натири.
Стоян от тъмница викаше:
- Гя, Карамане, гя, Сакар,
гя, мили мои братчета,
къде сте, тук да дойдете,
да ме от тъмница извадите!
Че го биволи познали,
пред тъмницата отишли,
със крака пръст са копали,
със роги са я хвърляли.
Тогаз са турци казали:
- Туй не е Стоян войвода,
хай да си Стоян пуснеме!
Че са Стояна пуснали,
Стоян биволи поведе
и ги във село заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010