* * *

Син в тъмница

Набедили са Стояна
с хаджийката Тодора,
с дъщеря и Троана.
Набедили и ги уловили,
в тъмни тъмници хвърлили.
Че стоя Стоян, че лежа
цели ми девет години.
Мама му всеки ден ходи,
на тъмницата все плаче,
че му тъмница прогнила,
в средата на сред билото,
прогнила и прокапала.
Стоян се силно провикна:
- Тъмничарю ле, Иване,
дали са летни дъждове,
или са зимни снегове,
че ми е тъмница прогнила,
прогнила и прокапала,
Иван на Стоян думаше:
- Стояне, луда гидия,
нито са зимни снегове,
нито пък летни дъждове,
ами най е, кардаш, мама ти.
Девет години ще стане,
откакто в тъмница лежиш,
и майка ти все иде и плаче.
Затуй ти тъмница прокапа.
Стоян се силно провикна:
- Мале ле, стара майчице,
продавай, мале, залагай,
най-напред продай биволи.
Мама Стояна думаше:
- Продадох, мама, залагах,
биволите дадох най-напред.
Като идвах, мама, при тебе,
видях ти, мама, биволи -
човекът със тях ореше.
Стоян се силно провикна:
- Сакарчо и Караманчо,
където сте тука елате,
от тъмница да ме извадите.
Като биволи зачуха,
направо в тъмница дойдоха,
с рога ровиха, с крака ритаха,
че го от тъмница извадиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.