* * *

Син в тъмница

Стоян майци си думаше:
- Мале ле, прочула се е
кирия тежка коприна -
синя, зелена и цървена,
на ока по грош ще дават.
Мале ле, дали да ида?
Хиляда ока ще тваря,
хиляда и петстотини,
хиляда гроша ще взема,
хиляда и петстотини!
Кя му майка му думаше:
- Ми пита, синко, майка си,
ми питай, синко, булче си!
Той на булче си думаше:
- Булче ле, бяла Тодорко,
булче ле, дали да пода
на тъва тежка кирия,
кирия тежка коприна -
синя, зелена и цървена?
Пък Тодорка му думаше:
- Холам, Стояне, Стояне,
не питай, холам, булче си,
ми питай, Стояне, чуфтът си!
Стоян биволи питаше:
- Биволи, холам, серезье,
биволи, дали да идем
на тъва тежка кирия,
кирия тежка коприна -
синя, зелена и цървена?
Караман бивол продума:
- Стояне, ти наш стопане,
кат' ти е яка колата,
тваряй Стояне, не бой се!
Той стана Стоян, та тръгна,
че си колата нат'вари
хиляда и петстотини,
та че се виком извика:
- Дружино вярна, сговорна,
ако сте напреж, чакайте,
ако сте подире, да чакам!
Като в Солуна стигнали,
Солуна града голяма,
Стоян бе керванджията.
Като биволи вървяха,
та калдаръмът трошеха,
като си с уста рихтяха,
та калдаръмът метяха!
Отде го Стоян посрещна
кадъна с малко кадънче,
та дете хи бе учено
на Стоян татко да рече:
- Тате ле, керванджийо ле!
И кя се кадъна провикна:
- Нема ли селски заптии
Стояна да си уловят,
че имам дете от него,
в темница да го затворят,
биволито му да вземат!
И заптиите стигнали,
та си Стояна фатили.
Назъкь му ръки вързали
и го в темница фърлили,
та лежал девекь години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010