* * *

Син в тъмница

Стоян беда бедили,
бедили и укривили -
за едно пиле комшийско.
Че го в тъмница хвърлили,
в тъмница чак на дъното.
Седял е Стоян, що стоял
тъкмо ми девет години.
Мама му сутрин и вечер,
сутрин и вечер ходеше,
на тъмницата ходеше,
на тъмница чак на билото,
все за Стоян плачеше,
едри си сълзи ронеше,
че си тъмница прокапа.
Стоян тъмничер думаше:
- Тъмничерьо, ключерино,
я ми тъмница отвори,
нанавън да си погледна -
що ми тъмница прокапа,
тъмница чак на билото?
Дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове?
Тъмничар дума Стояну:
- Стояне, младо юначе,
нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове,
най е, Стояне, мама ти;
сутрин и вечер идеше,
и все за тебе плачеше.
От туй ти прогни тъмница,
тъмница чак на билото.
Стоян мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
я иди, мамо, я иди,
че ми кавала донеси
със кавал да си засвиря,
дано ме, мамо, зачуят
моите руси биволи,
да дойдат, мамо, да дойдат,
оттука да ме извадят.
Стана мама му, отиде,
че му кавала донесе
и го Стоену подаде.
Стоян с кавала засвири,
кавала свири-говори:
- Ой ми ви вази, Малачо,
Малачо и Караманчо,
де ли сте, накъде ли сте,
в кое ли пусто ливаде,
елате, та ме извадете
от тази тъмна тъмница.
А пък биволи оряха,
оряха, угарисваха;
един си други думаха:
- Ай гиди Стоян, млад Стоян,
той ни навреме пущаше
и навреме поеше.
Като кавал зачуха,
че си хомоти счупили,
че въз тъмница отишли,
че си вратата разбиха,
че си Стоян извадиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010